Защо плачеш?

Това ми беше пратено от много близък за мен човек. В написаното има дълбок

смисъл. Развълнувах се, докато четях.

"Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"

„Защото съм жена!", отговорила му тя

„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога

няма да разбереш".

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"

„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих

раменете и достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това

достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох и вътрешна сила да издържи

раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата и. Дадох и

твърдост, която и позволява да продължава напред, когато другите се отказват и

да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.

Дадох и чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и

въпреки всички обстоятелства, дори когато детето и я е наранило много.

Дадох и сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от

неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох и мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но

понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

И накрая, дадох и сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за

да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които

носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата. Красотата на

жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето и -

мястото, където любовта обитава."