Търсене в този блог

вторник, 8 март 2011 г.

Защо плачеш?


Това ми беше пратено от много близък за мен човек. В написаното има дълбок
смисъл. Развълнувах се, докато четях.


"Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„Защото съм жена!", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога
няма да разбереш".
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих
раменете и достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това
достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох и вътрешна сила да издържи
раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата и. Дадох и
твърдост, която и позволява да продължава напред, когато другите се отказват и
да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.
Дадох и чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и
въпреки всички обстоятелства, дори когато детето и я е наранило много.
Дадох и сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от
неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох и мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но
понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох и сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за
да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които
носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата. Красотата на
жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето и -
мястото, където любовта обитава."

Няма коментари:

Публикуване на коментар